Архив на новините

  "Здравейте, това е телефонът на директорът на университетските ботанически градини. Моля, оставете съобщение. Биййп...". Така вчера приключваха всички опити за връзка с Красимир Косев, управляващ и ботаническата градина на Софийският университет /СУ/ "Климент Охридски" в Балчик. Вероятната причина – писмо от ректора а университета проф. Боян Биолчев до министъра на културата Стефан Данаилов, носещо дата 28 август. "Уважаеми г-н министър, Въпреки дълбокото ми убеждение, че този разговор би имал смисъл преди решението На Министерския съвет за университетската ботаническа градина в гр. Балчик, аз съм готов а се срещна с вас, пише в писмото. Като използвам случая да се извиня за несъответния и неакадемичен тон на директора на университетската ботаническа градина д-р Красимир Косев (..), все пак дължа да Ви кажа, че Софийският университет "Св. Климент Охридски" ще продължи усилията си в защита на научното си достояние и националното си достойнство". Предложените дати за срещата са 10 и 11 или 17 и 18 септември.
   
    "До тази дата сме в примирие", каза вчера директорът на Държавния културен институт "Двореца" в Балчик Тошко Гяуров.
   
    В действителност, само ден след показното "изкореняване" на палми и кактуси от градините на двореца "Тихото гнездо" той отново бе потънал в суетнята на туристическото лято. Двете каси - една на двореца и втора на ботаническата градина пак бяха по местата си. По местата си бяха и палмите, явно върнати там след като попаднаха в обективите на фоторепортерите и операторите във вторник. Голяма черна жалейка, поставена върху схема на ботаническата градина и изрезки от вестници, обявяващи края на академизма, будеха кратко недоумение в погледите на посетителите. Примирие!
   
    "Палмите се прибират в парниците на Ботаническата градина в края на всяка есен, за да бъдат поставени по местата си в началото на май, каза Тошко Гяуров. Така че, вчерашното им отнасяне в неизвестна посока бе по-скоро акт на театралност и трик за привличане интереса на медиите". След разходка в парка, всеки посетител може сам да се увери, че действително по местата си са и по-голямата част от кактусите. Липсват само онези от тях, които а били отнесените в оранжерията. Между другото, пред радио Дарик във вторник дори самият Красимир Косев обясни, че не става дума за изкореняване на дървесни видове, а за прибиране на растенията и освобождаване на парцели, каквото е разпореждането на Министерски съвет.
   
    Стогодишната война
   
    Всъщност това не е първата битка между държавата и СУ, състояла се на територията на двореца. Историята помни жестове на пацифизъм, като ботаници засаждали теменужки между краката на полицаите, изпратени от министерството на културата, за да бранят интересите му. Трудни за забравяне обаче са и хорор сцени като тази, при която финансов ревизор, изпратен от министерството бил прогонен с включена моторна дърворзачка. За всичко това, служителите в двореца разказват с усмивка. До следващия епизод...
   
    Историята
   
    "Дворецът "Тихото гнездо" е построен от румънската кралица Мария през двадесетте години на миналия век. През 1940 година по силата на Крайовската спогодба, той попада на българска територия, и остава румънска собственост до 1970 г., когато е откупен от тогавашното българско правителство. С акт на МС от 1955 г. СУ е определен като ползвател на 11.5 дка от територията на парка, на които да устрои своя ботаническа градина, и като институция, отговорна за поддръжката на градините. Фактическият стопанин на комплекса обаче остава неясен до 1992 г., когато тогавашния финансов министър Иван Костов издава заповед, с която официално го отдава в разпореждане на МК. През 1998 г. тогавашния областен управител на Варненска област Добрин Митев издава акт за държавна собственост, в който вписва правата на принципала. През 2002 г. културният министър - покойният Божидар Абрашев, обявява комплекса за паметник на културата с национално значение.
   
    Делата
   
    През годините СУ и ДКИ "Двореца" в Балчик водят общо 13 съдебни дела за изясняване на собствеността, която управляват и уреждат проблемите помежду си. "Става дума за три основни групи дела, обясни директорът на ДКИ Тошко Гяуров. Те са за управлението на комплекса, за изясняване на финансови спорове помежду ни и за изясняване на нормативното уреждане на отношенията ни". Според Гяуров, ключовите дела, касаещи собствеността са общо 3. Едното от тях вече е решено в полза на Двореца с определение на Върховния касационен съд от 27 юли т.г. Второто дело е трябвало да удовлетвори претенциите на СУ за собственост върху общо над 180 дка терен, на който в момента се намира ботаническата градина /11 дка/, парка на двореца /60 дка/ и пустеещ защитен терен южно от Тихото гнездо, където някога са се намирали овощните градини и лозовите насаждения на стопанството /120 дка/. Този иск обаче отново е отхвърлен.
   
    "Що се отнася до финансовите дела, които сме водили помежду си, те винаги са касаели разпределението на средствата от входната такса на двореца", обясни Гяуров. С едно от тях, СУ е поискал разпределение на постъпленията в съотношение 75 на 25% в своя полза. След като съдът удовлетворява иска, Дворецът завежда контрадело, тъй като СУ е поставил своя каса на входа на комплекса и събира такса за посещение на ботаническата градина от всеки турист, независимо дали той има желание да я види или не. Искът е за половината от сумата, събирана като входна такса от СУ. "След като този иск също бе удовлетворен, двете дела на практика се неутрализираха взаимно", обясти Тошко Гяуров.
   
    Последното от серията съдебни дела , което е трябвало да ревизира правилника за управление на АПК "Двореца" /форма под която комплексът е съществувал в миналото/, на практика е изгубило смисъла си с установяването на актуалния му статут като Държавен културен институт.
   
    Вариантите
   
    "След 1948 г. Дворецът и парка му на практика винаги са били управлявани от МК, каза Тошко Гяуров. Сега, след решението на Министерския съвет не ще предоставим средства на Университетската ботаническа градина, с която да бъде изградена нова и модерна оранжерия, открита за посещения през цялата година. В нея посетителите трябва да могат да видят всички 3000 вида растения, с които директорът и Красимир Косев твърди, че тя разполага. В момента на откритата територия на градината туристите могат да се любуват само на 297 от тях". Според Гяуров, това би трябвало да означава и вдигане на приходите за СУ, тъй като те ще бъдат генерирани през цялата година. На практика обаче, в момента университетът също събира такса през цялата година, с единствената разлика, че в зимните месеци, достъпът до ботаническата сбирка е закрит.
   
    "Останалата част от комплекса ще бъде развиван като исторически парк, Обясни Гяуров. Лесотехническия институт в София, с който имаме договор за неговата поддръжка, вече направи картографиране, паспортизация и картотекиране на терена". Според Гяуров в хода на работата през годините неколкократно е станало ясно, че СУ няма потенциал за поддръжката на парка и не развива научна дейност на негова територия. "След като акад. Даки Йорданов, който е създал градината през 50-те години на миналия век, на практика в нея не се е случило нищо ново, твърди Гяуров. Тук не са идвали и студенти, които да се закимват с практически занятия по ботаника".
   
    В същото време, благодарение на усилията на ландшавтния архитект на двореца, преди няколко години в парка се появява нова атракция – "Плачещата градина". В нея на едно място са събрани плачеща върба, плашещ кедър, плачеща вишна...
   
    Практиката през годините ясно показва, че разделянето на отговорността за поддръжката на парка между две ведомства води до непрестанни войни и в крайна сметка до занемаряване на двореца и градините. "Сега, с последното решение на Министерския съвет собствеността на практика е разделена на базата на изготвената по-рано кадастрална карта, а това от своя страна изчиства и въпросителните около отговорностите за поддръжката", смята Тошко Гяуров. Според него, така ще бъде решен и другия парадокс, водещ до непрекъснати конфликти между институциите – двете каси на входа на Двореца.
   
    Всичко е пари
   
    "В крайна сметка всичко опира до парите!", обяснява Гяуров . До 8 август 2003г. на входа на комплекса има само една каса. Всяка година Дворецът превежда на Софийския университет 250 000 лв. за поддръжката на парка. Но след като е констатирано, че на практика поддръжка не се извършва, министърът на културата иска отчет за начина, по който се изразходват парите. След като дирекцията на университетските ботанически градини отказва да отговори на запитването, изплащането на субсидиите е прекратено. Като контрамярка СУ поставя на входа на комплекса своя каса. Така за всеобщо недоумение, посетителите плащат два пъти една и съща такса – веднъж на ДКИ "Двореца" и втори път на СУ.
   
    Съмненията
   
    Проект за строеж на комплекс с хотели, винарни, бунгала, амфитеатър, спортни зали и др. на терена на парка в "Тихото гнездо" съществува още от времето на бившия министър на културата Божидар Абрашев. "Ставаше дума само за строителството на открита сцена за културни прояви и 10 вили за нуждите на артистите", обяснява сега Тошко Гяуров. Според него гаранциите за това, че с терена, предлагащ великолепна морска панорама няма да се случи онова, което сполетя девствените заливи на Южното Черноморие са няколко: "Най напред, целият комплекс е паметник на културата, обяснява той. Освен това става дума за защитена територия, която е под контрола на Министерството на околната среда и водите. Като урбанизирана територия, теренът е наблюдаван от Националния експертен съвет по паметниците на културата към министерството на регионалното развитие и благоустройството. При евентуално намерение за строителство, разрешение трябва да даде и Общинският съвет в Балчик."
   
    Въпреки "четиристепенната" защита обаче, съмненията за съществуващи инвестиционни намерения, свързани с въпросната част от бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария, не изглеждат съвсем безпочвени. Аргумент в тяхна полза станаха разкритията, че простреляният неотдавна Манол Велев, съпруг на председателката на ДАМС Весела Лечева участва в управлението на сдружение "България-Завинаги" заедно с Александър Малчев, съпруг на Невяна Малчева началника на кабинета на министъра на културата Стефан Данаилов. Именно Малчев е и човекът, представил преди години идеята за строителството в двореца в Балчик. Веднага след избухналия по този повод скандал, проектът бе спрян, а територията, обявена за защитена територия. Срещу проекта тогава се обяви и сегашният министър на културата Стефан Данаилов, който по онова време бе председател на парламентарната комисия по култура.
   
    На въпроса, какво ще се случи сега, след окончателното разделяне на собствеността в Двореца с онези 120 дка, пустеещи овощни градини и лозя, Гяуров отговаря веднага, категорично, но честно казано неубедително:"Каквото и да се случи там, то ще бъде обществено приемливо!"
   

Голяма черна жалейка, поставена върху схема на ботаническата градина в Балчик, буди недоумение в погледите на посетителите.
Фотограф: МИРОСЛАВ Петров